инфекции, изгаряния и пр. Тези представи на древните никак не се разминават със съвременната медицина.
Шипката представлява бодлив храст, висок до 3 метра. По клоните - многобройни, сърповидно извити шипове. Листата са голи, лекоперести, с 5-7 листчета, с къса дръжка, яйцевидни. Цветовете обикновено са единични, розови или бели. Плодовете са влакнести орехчета, обхванати от разраснало цветно легло. Яркочервената им окраска издава общия произход с розата.
За лечебни цели се използват плодовете. Берат се при узряването през септември и октомври. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 100о С.
В сравнение с другите плодови дървета и храсти шипката съдържа най-много витамин С и не е пресилено да се каже, че тя е истински природен склад за този изключително важен за човека витамин. Но това, което я прави незаменима, е съчетаването на този витамин с витамините В2, Е, К и РР, с провитамин А и флавоновите гликозиди (кемпферол, кверцитин, изокверцитин и др). Към този знаменит "коктейл" се прибавят и не по-малко полезните пектин, ликопин, танини, плодови киселини, захари, минерални соли (главно калий) и много други.
Билката притежава пикочогонно, кръвоспиращо, запичащо действие. Влияе благотворно на функциите на костния мозък и обмяната на веществата. Лечебният ефект обаче се дължи най-вече на витамините.
Прилага се при застойни течности в организма, пясък и камъни в отделителната система, кръвоизливи, авитаминози - особено скорбут. Според нашата народна медицина шипката се употребява при възпаление на простатата, захарен диабет, трудно уриниране, албумин, лошо храносмилане, атеросклероза, високо кръвно налягане, главоболие и безсъние.
Как се използва?
Външно приложение - за промивки при сълзене на очите, за жабурене при зъбобол и гаргара при гърлобол, при кървене на венците.
Вътрешно приложение - 1 супена лъжица от билката се слага в 250 г вода. Ври 10 минути. Пие се като чай. Приема се 3 пъти дневно преди ядене.
назад към главната |
