сиви, люспести.
Използват се всички части на билката - цветовете, листата и най-вече корените. Цветовете и листата се берат по време на цъфтежа, корените се вадят през септември - октомври, а също и през февруари - април. Всички части на растението се сушат на сянка или в сушилня при температура 35 градуса.
Цветът и листата съдържат слуз, етерично масло, каротин, витамин С, минерални соли, а цветът - още пигмента малвидин и др. Корените съдържат голямо количество слуз (състои се от хексози, пентози, глюкоза и др) - до 35%, аспаргин,, бетаин, мазнини, скорбяла, пектин, минерални вещества, нишесте и др.
Билката притежава противовъзпалително, омекчаващо и отхрачващо действие, което се дължи главно на слузестите вещества. Корените се прилагат при възпалителни заболявания на дихателните пътища: бронхити, трахеити, бронхопневмония, както и при остри гастрити, ентероколити и язвена болест. В българската народна медицина билка от ружата се прилага при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, при болезнено и затруднено уриниране, кашлица, пресипнал глас, кръвохрачене.
Как се използва?
Външно приложение - за гаргара при гърлобол и пресипнал глас, за жабурене при възпалени венци, за налагане на лапи при циреи, рани, екземи, отоци, за компреси при възпаление на очите и разранени зърна на гърдите на кърмачките.
Вътрешно приложение - 1 суп. лъжица от билката се залива с 500 мл хладка вода, кисне 2 часа. Пие се подсладена с мед 15 минути преди ядене по 1 винена чаша 4 пъти дневно.
назад към главната |
