метър. Листата са с къса дръжка, на върха заострени, срещуположни, продълговати и назъбени, тъмнозелени, покрити с дребни власинки. Цветовете са дребни, червено-виолетови, събрани в класовидни съцветия.
Използват се листата. Берат се в началото на цъфтежа (юли-август). Сушат се на сянка или в сушилня при до 30° С.
Ментата съдържа ментово масло, каротин, витамин С, хесперидин, флавониди, бетаин, терпенови съединения, танини, горчиви вещества и др. Притежава болкоуспокояващо и спазмолитично действие; предизвиква рефлекторно разширение на коронарните съдове на сърцето; действа жлъчегонно. Прилага се при колики в стомашно-чревния канал, заболявания на жлъчката, леки форми на гръдна жаба - особено от нервен произход. Използва се и като леко обезболяващо средство. В българската народна медицина ментата се употребява при газове в червата, диария, главоболие, ускорено сърцебиене, епилепсия, чернодробни заболявания, кашлица, повръщане, камъни в жлъчката, безсъние, лош дъх в устата, меланхолия, виене на свят.
Как се използва?
Външно приложение - препоръчва се за жабуркане при зъбобол и възпаление на венците, за гаргара при гърлобол, за компреси при кожни обриви, натъртвания, циреи, за инхалации при бронхиален катар. Листата, киснати 8 дни в червено вино (1:10), се използват за жабурене и пиене (по 2 супени лъжици след ядене) при лош дъх в устата.
Вътрешно приложение - 2 супени лъжици от билката се заливат с 500 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 100 мл преди ядене 4 пъти дневно, подсладена с мед.
Внимание! Някои хора са алергични към ментовото масло. Ако сте сред тях, избягвайте вдишването на парите му!
назад към главната |
