Ароматът й отдавна я е вкарал и в целебната практика на много народи, и в поезията им. Има ли човек, който да не познава високото дърво с разклонена корона? Или цветовете му, състоящи се от 5-листни чашки и 5-листни зелено-жълти венчета с много тичинки, събрани в съцветие полусенник? Или отронените под дървото въздишки по първата и... последна любов?

Какво ли няма в тези така търсени от хората и пчелите цветчета? Те съдържат етерично масло, флавонови гликозиди, агликони, слузни вещества, танини, сапонини, провитамин А, витамин С, горчиви вещества, захари, восък и др. Тези съставки упражняват силно потогонно и пикочогонно, противоспазматично, тонизиращо, противомикробно действие. Липата се прилага като отхрачващо средство при болести на дихателните пътища (бронхити, пневмонии, катари, ангини), при температурни състояния, ревматични болки, неврити, при заболявания на пикочните органи.

В българската народна медицина цветът на липата се използва при кожни обриви, шарка, стомашни болки, диарии, виене на свят, главоболие, епилепсия, хистерия, пресипнал глас, за изпотяване при настинка. Цветът, киснат 8 часа в червено вино (1:10), се препоръчва за усилване и при анемия. Бере се по време на цъфтежа - юни-юли. Суши се при температура до 30 градуса.

Как се използват?
Външно приложение - за бани като нервоуспокоително средство; сварени с оцет - против косопад; за гаргара при гърлобол, за налагане на лапи при ревматични болки и натъртване.
Външно приложение - 2 супени лъжици от билката се заливат с 500 мл вряла вода. Кисне 1 ч. Пие се вместо вода при ядене по 100 мл.

назад към главната