Тя не е никак гостолюбива - пари млади и стари със зелените си кадифени листа. Затова пък е непридирчива, расте навсякъде, лекува какво ли не... Не случайно древният римски мъдрец Плиний посочва в своя учебник по естествознание 61 лекарства, приготвени от коприва.

В българската народна медицина копривата се използва при ревматизъм, ускорено сърцебиене, виене на свят, главоболие, епилепсия, хистерия, кашлица, задух, жълтеница, захарен диабет. Всеизвестни са нейните хемостатични и пречистващи свойства, способността й да подобрява обмяната на веществата, да тонизира целия организъм, снабдявайки го с желязо,

калций, калий, сяра, протеини и с широка гама органични киселини. Освен това листата й съдържат провитамин А, витамин В2, витамин С, пантеонова киселина, етерични масла и др. Според много природолечители (в т. ч. и световноизвестната Мария Требен) тази безценна билка е в сътояние да се бори и с рака, при това като се използва по най-прост начин - чрез отвари и запарки от прeсни и изсушени листа.

Поради широкото си разпространение копривата е лесно достъпна. Бере се от ранна пролет (корени и листа), до късна есен. Най-добре е листата да се берат през м. май, по време на цъфтежа и след него - тогава те съдържат най-много и в най-лесно усвоима форма активни съставки.

Как се използва?
Външно приложение - прясна коприва се препоръчва за парене при ревматизъм и ставни болки; за бани при кожни обриви; за налагане на лапи при отоци, наранявания, възпалени лимфни жлези и др. Пресни листа, киснати 20 дни в зехтин (1:10) се употребяват за мазане при рани, изгаряния, натъртвания. Отварра от корените с оцет и вода (1:10:5 - ври 20 минути) се използва за фрикции против пърхот и за растеж на косата.
Вътрешно приложение - 2 супени лъжици листа се слагат в 500 мл вода. Ври 5 минути. Пие се по 100 мл 4 пъти дневно преди ядене.

назад към главната