използва като билка. Бере се от май до септември. Суши се на сянка или в сушилня до 40 градуса.
Хвощът съдържа алкалоиди, флавониди, органични киселини, дъбилни и смолисти вещества, провитамин А, витамин С, белтъчини, мазнини, горчиво вещество, алкални и алкалоземни силикати и др.
Действа пикочогонно, кръвоспиращо и противовъзпалително. Поради съдържанието на силициева киселина и нейните производни, хвощът е използван като растение с противотуберкулозно действие (подпомага калцинирането на туберкулозните огнища). Освен това подпомага оздравителните процеси на съединителната тъкан, епидермиса и лигавицата, като поддържа еластичността на кръвоносните съдове. Прилага се при застойни явления при сърдечна недостатъчност, при отоци в резултат на неправилно кръвообращение, при възпаление на пикочно-половия път, при хемороидални и маточни кръвоизливи.
В българската народна медицина хвощът се употребява при пясък и камъни в бъбреците и жлъчката, кръвохрачене, белодробна туберкулоза, воднянка, подагра, ревматизъм, атеросклероза, напикаване, стомашни болки, уриниране на кръв, кръвоизливи в белите дробове.
Как се използва?
Външно приложение - налагат се лапи при разширени вени, костна туберкулоза, екземи, незарастващи рани, ракови тумори; използва се за промивки при бяло течение, рани от изгаряне, за гаргара при гърлобол и др.
Вътрешно приложение - 2 суп. лъжици от билката се слагат в 500 мл вода, ври 5 минути. Пие се по 100 мл преди ядене 4 пъти дневно
назад към главната |
