Тя е чужденец у нас, макар че това никак не й личи. Иначе родината й се разпростира между Кавказ, Средна Азия и Персия. Представлява високо до 5 м дърво. Листата са последователни, яйцевидни, отдолу сивовлакнести. Цветовете са единични и едри, с 5 бели или розови венчелистчета, 5-листна чашка и много тичинки. Плодът е лимоново-жълт, едър и покрит с ръждив мъх.

За лечебни цели се използват семената на узрелите плодове и листата. Листата се берат след цъфтежа и се сушат на сянка или в сушилня при тимпература 40 градуса. Семената се берат през октомври, когато плодът узрее.

Съставът на листата не е добре изучен. Семената съдържат до 20 % слуз, дъбилни и белтъчни вещества, ябълчна киселина, цианогенен гликозид амигдалин, растителни мазнини, танини, фосфорна киселина и др.

Семената имат противовъзпалителбно, отхрачващо и омекчително действие. Прилагат се при диарии, кръвохрачене, възпаление на дихателните органи и храносмилателната система. Листата понижават кръвното налягане, намаляват съкратителната способност на гладката мускулатура на червата. В българската народна медицина семената се употребяват при бронхит, гастроентерит, задух, пресипнал глас, кашлица, стомашна язва. Прясна кора на плода се яде при чернодробни заболявания, диария и възпаление на тънките черва.

Как се използва?
Външно приложение - семената се използват за компреси при изгаряния, напукана кожа на тялото и устните, лапи при отоци, изгаряния, циреи и натъртвания. Отварата от кората на плодовете се използва за жабурене за заякчаване на венците.
Вътрешно приложение - 1 кафяна лъжичка цели семена се заливат с 300 мл хладка вода. Кисне 1 час. Пие се по 1 кафяна чашка 4 пъти дневно преди ядене (предпочита се подсладена с мед).

Внимание! Настойката да се прави с цели семена. Счуканите семена поради амигдалина може да предизвикат отравяне.

назад към главната