И така, дилемата, съдържаща се в перифразата на Хамлетовия въпрос остава. Отговорът е доволно труден, още повече че се отнася не само до "млечната река", но и до споменатите по-горе по-гъсти образования, "родени" от нея. При тях нещата далеч не натежават убедително към "не"-то. Поне засега.
Що се отнася до течна храна, известният руски лечител Генадий Малахов ни дава следния компромисен отговор: “Мляко от животни трябва да се употребява епизодично и за лечебни цели. При редовна употреба постепенно се развива дисбактериоза, а от казеина се образуват камъни в бъбреците. Пълната възбрана на млякото е за тези, у които липсва ферментът за разграждане на млечната захар. Най-добре е - твърди Малахов - да се пие мляко през пролетта, когато природата е уравновесена и "изварното" начало преобладава над “воднистото”.”
Иначе млякото е лекарство срещу забрава, безпокойство и страх, от които се размътва разумът. В това сляпо са вярвали древните...
<<< страница 2 от 2
|